Вълците - коварни и интелигентни

Какво знаем за вълците? Че са свирепи и опасни, вероломни и коварни. Че трябва да бъдат унищожавани. Така мислят и онези, които нищо не знаят за тях. В действителност вълците твърде рядко нападат хора. Както всички останали хищници, те ловуват, за да се нахранят, и гледат да стоят настрана от хората. Вълците обитават Земята вече близо един милион години. Произлизат от месоядни хищници, които са я населявали преди 100 милиона години, а преди около 20 милиона от вълците са произлезли кучетата.

Семейство Вълци (Lupus) включват вълците, койотите, чакалите, дивите и домашните кучета. Освен това към тях се отнасят всички лисици, включително и полярната, енотовидното куче и гривестият вълк.
Както и кучетата, вълците са много интелигентни и лесно се дресират. Освен това всеки вълк си е с характер: има предпазливи, дръзки, самоуверени, които във вълчето си общество се държат свободно и непринудено, докато другите остават незабелязани.
Вълците живеят в планините, горите и равнините на Северното полукълбо. Като всички живи същества те, както казват биолозите, заемат в дивата природа своята екологична ниша. Там където обитават, са най-многобройната група от хищници, нападащи едри бозайници.

Голям ли е вълкът?
"Голям" не е най-подходящото определение за вълка. Обикновено мъжкият тежи около 50 килограма, а женската - с 5 кг по-малко. На височина са около 75 см, а дължината от върха на носа до края на опашката достига до 1,5-2 метра.

Живот в глутница
Вълците са животни, които имат свое общество и живеят на семейства. Във всяка глутница си има йерархия и всеки знае мястото си в нея. Силните и агресивни вълци са водачи, а онези, които се нуждаят от "твърда лапа", им се подчиняват. Вълчата глутница е група животни, свързани с родство и взаимна симпатия. Тя се оглавява от вълк и вълчица. Останалите членове са техни потомци (от най-малките бебета до 2-3 годишни синове и дъщери). Вълчето семейство обикновено наброява от 6 до 15 животни.

Най-силният вълк става водач. Да "управлява" му помага неговата партньорка, вълчицата. За да може останалите да им се подчиняват, лидерите трябва да имат силен характер. Всички решения относно живота на глутницата се вземат точно от тази двойка. В глутницата, където за реда бди водачът, вълците обикновено не се бият помежду си. Но с пришълци или единаци, които са нарушили границите на владенията им, често стават сбивания. Всяка глутница ловува само на собствената си територия. Стопаните строго я охраняват и маркират, като по този начин предупреждават съседите си да стоят по-далеч. Всеки неканен гост бива наказан. В големите глутници често се случва някой от членовете им да бъде прокуждан от всички сродници. Тогава той е принуден да напусне глутницата.

С времето в глутницата настъпват промени. Претендентите за ролята на водач остават в нея и чакат да им дойде ред. Другите вълци, когато пораснат, напускат и започват да се скитат сами. Но могат да създадат и своя глутница, ако имат късмет да срещнат самотна вълчица. Ако двамата искат да управляват глутница, трябва да подчинят на волята си всичките й останали членове и да ги принудят безпрекословно да спазват техните закони. Водачът господства над мъжките в глутницата, а неговата партньорка поддържа реда сред вълчиците. Водачите непрекъснато напомнят на своите "подчинени", кой е главният в глутницата: ръмжат по тях, хапят ги и дори ги събарят, като предпочитат да правят всичко това пред очите на цялата глутница. Достатъчен е един строг втренчен поглед от страна на водача или неговата партньорка, за да може онзи, към когото е отправен, да се покори. Тогава той се усмихва раболепно, свлича се на земята, а после, ако успее, се отдалечава приведен и побягва. Понякога дори ляга по гръб, сякаш иска да каже: "Знам, кой е лидерът тук".

Начинът, по който вълкът държи опашката си, говори за положението му в глутницата. При водачите тя е високо вдигната, при неговите "поданици" е отпусната, а при тези, които са на най-долното стъпало в йерархията - подвита. Членовете на глутницата демонстрират на водача любов и уважение в приветствена церемония. Лазейки по корем, с прибрани уши и загладена козина, те се приближават до водача или неговата партньорка, леко близват и позахапват муцуната им.

Вълците са едни от най-верните животни и са силно привързани към другарите си от глутницата. Чувствата си изразяват с мимика и движения на тялото. "Вълчият език" сплотява глутницата и й помага да действа в синхрон. В прилив на нежност вълците се лижат и отъркват муцуните си една в друга. Опашката им служи да изразяват чувствата си. Ако тя е върната или краят й е леко извит, това значи, че вълкът е напълно сигурен в себе си. Дружелюбно настроеният вълк държи опашката си отпусната, но краят й е леко повдигнат нагоре. Вълкът с подвита опашка или се страхува от нещо, или така съобщава за симпатиите си.

Вълчите муцуни са много изразителни. Когато се уплаши, вълкът прибира ушите си и изобразява нещо като усмивка. Разяреният вълк се озъбва и насочва изправените си уши напред. Почувства ли опасност, той изтегля ушите си назад, озъбва се и подава езика си. Другарите му разбират как да се държат, за да запазят мир в глутницата.

Родени ловци
Самата природа е създала вълците за ловци. Зиме вълкът оставя по снега наредена верижка от стъпки - той поставя задната си лапа точно зад предната. Благодарение на тази стъпка може да тича по всякаква местност и дори да гази дълбок сняг. Оръжието на вълка са зъбите му. В неговата паст те са цели 42. Отпред стърчат 4 остри, закривени 5-сантиметрови кучешки - по два от двете страни, отдолу и отгоре. С тях вълкът може да пробие плътната кожа на жертвата си. А с хищните или месоядни зъби, както биват наричани кътниците на всички хищници - вълкът може да троши дори бедрена кост на лос.

Всеки ловец трябва да има много остър слух и в това отношение вълците имат късмет. Дочуят ли шум, те въртят уши и определят откъде идва звукът. Източникът може да е на няколко километра от тях. Вълците ловуват почти безшумно, защото тичат "на пръсти". Също както конете и котките, вълкът не докосва земята с пета. Той има силни, мускулести лапи и широка стъпка, затова може дълго да тича със скорост 9 км/час, а когато преследва елени и лосове, стига до 60 км/час. При лов най-вече носът, а не ушите или очите, пръв подсказва на вълците къде да търсят плячка. По вятъра те долавят миризмата и на най-дребното животно, намиращо се на 1-2 км, откъдето то нито се чува, нито се вижда. Благодарение на силното си обоняние вълците могат да преследват жертвата си по следите.

От студа вълкът е защитен с гъста козина, дълга до 8 см. Най-близкият до тялото му слой е подкосъмникът, а външният е от твърди, дълги и черни по краищата косми. Те отблъскват водата и подкосъмникът не се навлажнява. С подобно подплатено наметало вълкът не се бои от студове и дъждове.

Глутницата на лов
Вълците са месоядни животни. Те ловуват на групи. За да се насити, гладният вълк понякога се задоволява и с малко животно - бобър, заек, мишка или птица. Но това не е достатъчно за цялата глутница, тя има нужда от едър дивеч - елен, лос или овен. Вълците не случайно биват наричани санитари, защото обикновено тяхна плячка стават стари, болни или неопитни животни. С болното животно изчезва огнището на заболяването; ако бъде убито старо животно, за младите и силните остава повече храна. Тази биологична регулация на популацията спомага за оцеляването на силните здрави животни както измежду нападащите, така и сред евентуалните жертви. Макар вълците да се смятат за безмилостни, успешна бива само една десета от хайките им. Случва се, след като са изгубили три-четири дни в преследване на стадо елени или лосове, вълците да успеят да убият само няколко животни. Защо? Бързоногите елени могат да избягат, а лосовете да окажат сериозна съпротива: тези 600 килограмови гиганти с остри рога и тежки копита са способни лесно да строшат черепа на всеки вълк.

Вълците могат да минат без храна до две седмици, но ако им е провървяло при лов, се наяждат донасита. Един възрастен вълк може да погълне до 10 килограма месо на един път. Понякога вълците крият част от недоядената плячка за запас - отмъкват я в някоя яма и я покриват с нещо. В случай на неуспешен лов се връщат при тайника и изравят скритата храна.
Оцеляването на глутницата зависи от размера на ловните й територии, затова вълците ги бранят на живот и смърт. Границите си маркират, като препикават пънове и едри камъни и известяват съседите си относно своите права с вой.

Вълците невинаги ловуват, ръмжат и биват свирепи. Първото, което би направил един вълк, когато напълни стомаха си, е да се свие на кравай и хубавичко да подремне. Щом се събуди, с удоволствие ще се поразтича. Ако му се доиграе, ще покани роднините си. Опънал предните си лапи и наведен, той се приближава до тях, размахва опашка и сякаш казва: "Хайде де, моля те!". После, за да привлече вниманието им, започва да подскача насам-натам досущ като куче.

От руски източници