Върколаците - между легендите и съвременната медицина

Образът на върколака се е появил в легендите и вярванията дълго преди много други митични същества - вампири, демони, дракони и т.н. Има ли рационално зърно в разказите за тайнствените и могъщи хора-вълци, преследващи своите жертви при пълнолуние?

Символ на злото
В античните времена вълкът не е бил символ на злото, в какъвто се превърнал по-късно в християнското учение. Ромул и Рем, откърмени от вълчица, станали основатели на Рим. И капитолийската вълчица и до днес се почита в Италия като образ на самоотвержено майчинство. Най-верните спътници на Один, великия бог от северната митология, били два силни вълка. Несъмнено качествата на вълка предизвикват определено страхопочитание у човека. Едва ли някой би оспорил, че вълците се отличават със завидна бързина, подвижност, жестокост, смелост, а също и с благоразумие, мъжество и привързаност към семейния живот.

Образът на вълка е залегнал в основата на създаването на многобройни европейски легенди за хора, превръщащи се във вълци. А в етническата култура на северноамериканските индианци превръщането на човек в животно - тотем на племето, представлява показател за върховно сливане с духа на предците.

Но по време на Инквизицията вълкът като конкурент на човека се превърнал в символ на злото. Процесите над „върколаци" били не по-малобройни, отколкото процесите над вещици. Но както и в случаите с магьосничеството, присъдата над върколаците била известна още преди започването на процеса.

Обвиняемият, който отричал своята вина, бил подлаган на изтезания дотогава, докато не давал очакваните от съдиите отговори. Като „доказателства" служели признанията на подсъдимия, че е получавал дарове от сатаната, например маз за превръщане от човек във вълк и т.н. Именно в Средновековието се разпространявали най-дивите истории за върколаци. Подложени на изтезания, хората се признавали за виновни и оклеветявали своите близки, както било угодно на църквата. Първият процес над върколак се състоял през 1521 г., след това последвали много други.

Например през 1541 г. обвинен в убийство селянин твърдял, че е върколак и вълчата кожа е скрита вътре в тялото му. Съдиите, за да проверят неговите твърдения, наредили да му бъдат отсечени ръка и крак. Нищо не било открито, селянинът бил оправдан, но скоро умрял от загуба на кръв. Само във Франция в периода между 1520 и 1630 г. Инквизицията „открила" повече от 30 хиляди върколаци. Повечето от тях били умъртвени по особено жесток начин.

Чудовището от Жеводан
Историята е съхранила и факти, които изобщо не могат да се причислят към чистия народен фолклор. Най-яркият от тях е официално зафиксираният случай с чудовището от Жеводан, тероризирало едноименната френска провинция от 1764 до 1767 година.

Неизвестно същество, което свидетелите описвали като животно с глава на вълк или куче, с големината на крава, убило, както се предполага, около сто човека, главно деца и жени. Върколакът, в чието съществуване не се съмнявали местните жители, обикновено откъсвал главите на своите жертви, но не проявявал никакъв интерес към добитъка.

През януари 1765 г. чудовището нападнало седем селяни, които успели да се спасят благодарение на своята смелост. Кралят на Франция Луи XV, узнавайки за произшествието, наредил те да бъдат щедро възнаградени и изпратил за улавяне на звяра двама от най-добрите ловци в кралството - Жан-Шарл дьо Еневал и неговия син Жан-Франсуа. В продължение на няколко месеца ловците унищожавали всички вълци, които успели да открият в областта, но жестоките убийства продължавали. Краят на зверствата сякаш настъпил, когато местният ловец Жан Шастел успял да застреля гигантски вълк. За съжаление трупът на животното не бил препариран и документиран.

И до днес историците не могат да стигнат до единно заключение кой все пак е тероризирал жителите на Жеводан. Съгласно последната от теориите това би могъл да бъде сериен убиец, замаскирал своите убийства с оставяне на следи от върколак.

Как се става чудовище?
Съгласно разпространените вярвания съществуват три възможности човек да стане върколак - с помощта на магия, от ухапване на друг върколак или по наследство.

Магическото превръщане във вълк най-често става по волята на самия магьосник, който прави заклинание за трансформация. Това превръщане на човек във вълк е временно и не се предава по наследство.

Превръщането на човек във вълк чрез ухапване от върколак или в резултат на раждане е неизлечимо. Но тук трябва да се отбележи, че паранормалните свойства, получени от детето от родителите, се проявяват след време. Върколакът може да спи вътре в такъв човек дълги години и да се прояви в най-неочакван момент, по време на слънчево затъмнение, парад на планетите, смъртоносна опасност или при други необикновени обстоятелства.

"Визитната картичка" на върколака
Какви са външните признаци на върколака и как може да се разпознае дивото чудовище в обикновения на вид човек? Хората от векове смятали, че превръщането от човек във вълк никога не става безследно - върколакът става необикновено агресивен и дори жесток. За такъв, на пръв поглед с нищо не забележим човек, са характерни внезапните изблици на ярост, болезненото възприятие на резки звуци, безсънието, лакомията, необяснимото безпокойство, подозрителността и други варианти на неестествено поведение. Не бива да се забравя, че върколакът е способен в една или друга степен да контролира проявите на тези симптоми, поради което те трябва да се разглеждат само като косвени признаци на човека вълк.

"Вълчата болест" - ликантропия
"Бедата започва с ухапване от животно. След известно време у жертвата започват да се проявяват първите симптоми: нещастниците се страхуват от дневната светлина, водата и започват да се нахвърлят срещу всеки, хапят и се мятат. Върху техните неподвижни лица със спазми на мускулатурата устните се издължават напред и откриват езика и зъбите, от устата излиза пяна и тези измъчени създания издават ужасяващи, гърлени звуци" - така лекарят Йозеф Клавдий Роугемонт описал през 1798 г. поведението на болни от недъг, известен днес под названието ликантропия.

Терминът „ликантропия" има гръцки корени: lycos - вълк, и anthropos - човек. Днес той официално се използва в психиатрията за обозначаване на форма на умопобъркване, при която човек си въобразява, че е животно. В психиатрията са известни многобройни примери на ликантропия, случаи на хора, усещащи се като вълци, котки, кучета и т.н. Класически пример е случаят с японска девойка от 1921 г, живееща в австрийското градче Визеншафт. Девойката била обладана от образа на лисица, след това нейното поведение започнало изцяло да съответства на поведението на лисица. При децата, родени от болната, се проявили признаци на вълча ликантропия.

По-рано науката напълно отричала възможността за съществуване на хора, превръщащи се във вълци. Но след това възгледите на медицината съществено се изменили - тя признава факта на съществуване на някаква форма, условно наречена „върколак", разбирайки не само хората, страдащи от разстройство на психиката, но и признавайки научно потвърдените факти за чисто физически изменения у страдащите от ликантропия.

В мексиканския град Гуадалахара се намира Център за биомедицински изследвания, занимаващ се с проблемите на ликантропията. Доктор Луис Фигуера вече много години изучава мексиканското семейство Асиево, включващо около 30 човека. Всички те страдат от рядко генетично заболяване, предаващо се по наследство и предизвикващо силно изменение на човешкия облик. Повърхността на техните тела, включително и лицето, дланите и стъпалата, е покрита с гъста козина, дори и при жените. При някои членове на семейството козината е по-гъста, отколкото при други. Забележими отклонения от нормата са регистрирани и в тяхната осанка, гласа и мимиките.

Според предположението на доктор Фигуера даденото заболяване е предизвикано от генетична мутация, предаваща се по наследство чрез Х-хромозомите на родителите - Асиево вече много години сключват бракове само в рамките на рода си. В хода на изследванията било установено, че тази мутация е възникнала сред членовете на семейството още в средните векове, но до последните няколко години не се проявявала по никакъв начин.

Сега семейство Асиево живее в планинското градче Закатекас, Северно Мексико. Местните жители се отнасят към тях враждебно, като към прокажени. Лекарите от Центъра за биомедицински изследвания не могат да излекуват тази болест, наречена от тях „синдром на ликантропия". Но, рано или късно, те ще успеят да изолират гена на ликантропията и ще дарят на бъдещите потомци на семейство Асиево пълноценен живот.